Належащата нужда от ремонт в Българските училища е тема с неспираща актуалност през последните няколко години. Пари в българската хазна както ни е известно няма за нищо, но да оставиш българският интелект да се развива в условията на упадък е непростимо. Най-накрая министерството на образоването осъзна този факт и официално обяви конкурс за фирми, които да ремонтират българските учебни заведения. Дотук добре, но както се казва твърде лесно за да бъде истина. Обявата публикувана на 29 ноември в интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки има няколко уловки: 1) конкурсът е достъпен само за големи строителни фирми; 2) само 3 фирми ще бъдат печеливши и ще поемат всички ремонти на училища в 6 района в България; 3) печелившите фирми ще бъдат избрани от министерството без консултация със Националното сдружение на общините или със строителната камара; 4) печелившите фирми ще се радват на абсолютен монопол върху ремонтите в продължение на 4 години, какъвто е срока за сключване на договора с министерството.

Създадената национална програма по оптимизиране на училищната мрежа предвижда изразходване на над 32млн. лева по ремонтна дейност, заедно със предвидените над 40 млн. лева от бюджет 2007 за всяка община, целящи покриване разходите по ремонти в училищата. Ограниченията поставени от министерството на образованието обаче сякаш специфицират кой точно да поеме тези средства и да ги изразходва. Нагледната конкуренция (провеждане на конкурс) всъщност е крайно ограничаване. На пръсти се броят фирмите, които биха попълнили всички условия поставени от просветното ведомство. Първо, защо само мащабните фирми имат право да участват в конкурса? Както е уточнено в условията за участие кандидатстващите фирми трябва да са извършили строителни услуги за минимум 10 млн. лева за последните 3 години, да имат целият набор от разрешителни за газификация на обекти и да разполагат със сертификат за качество. От министерството обясняват, че причината за това условие е осигуряване на достатъчно опитна фирма с необходимия капацитет да се справи с проекта по релевантен и успешен начин. Министерството уточнява, че за всеки конкретен ремонт ще има конкуренция между забележете трите избрани компании и ще печели тази предложила най-ниска сума за изпълнението му. Но как е възможно министерството да избира кои компании да се конкурират? И може ли въобще да наречем това конкуренция?

Второ, защо е решено, че точно три фирми трябва да спечелят конкурса, не може ли това да бъдат 5 или дори 10 фирми, които да си разпределят дейността? Така според нас би било първо по честно и прозрачно спрямо отчетност на изразходваните средства и разпределяне на комисионните по ремонтна дейност, както и по-ефикасно и бързо. Ако само три фирми си разпределят дейността по обновяване и газифициране на училищата в 6 различни района на България почти сигурно е, че ремонтната дейност ще се забави и предвидените 2-3 месеца лятна ваканция на училищата през които да се извърши ремонтната дейност няма да бъдат достатъчни на трите фирми да свършат ремонти във всички училища в различните части на България. Често сме били свидетели на подобна дейност в България. Дава се срок, дават се средства, съответно срокът се пресрочва и средствата се оказват недостатъчни, и в конкретния случаи ще патят учениците – от неефикасен ремонт на училищата и данъкоплатците от похабяване на данъците им.

Друг проблем в обявеният конкурс е липсата на съгласуваност на усилията между МОН и общините. Гласът на строителната камара също не е чут. Защо МОН решава еднолично кои да бъдат фирмите, какви да бъдат условията на конкурса и за колко години договорът трябва да се сключи? Според нас релевантен принцип би било самите общини в духа на поетата децентрализация на общините да преценяват кои фирми да наемат за ремонта на училищата в тяхната територия и коя оферта е най-изгодна. Също така добре би било парите да се дадат директно на общините, а не министерството да решава как те да бъдат похарчени. Този общ конкурс и разпределение на средства през министерството ограничава свободата на общините и съсредоточава важните решения в ръцете на МОН, които не се консултира с никои при взимането на тези решения. Къде е демокрацията и свободната конкуренция в случая на нас ни е малко трудно да определим.

Конкурсът е отворен до 15 януари и след това с избраните победители ще се сключи 4-годишен договор, които автоматично ще ограничи достъпа на други строителни компании в ремонтната дейност за този период. Как се е стигнало до периода от 4 години не е ясно. Според нас обаче би било по-добре всяка година да се организират нови конкурси. Ако фирмите избрани предходната година са се справили успешно с поставената задача, те лесно биха спечелили отново. А ако ли не пазарът ще бъде отворен за фирма с по-изгодна финансова оферта и по-ефикасна дейност.

Moite опасения са, че отново милиони левове ще бъдат изразходвани по не-ефикасен начин и не по-предназначение. Цялата процедура би била далеч по-прозрачна и ефективна ако процеса не минава само и единствено през ръцете на МОН, а парите се предоставят на общините, които най-добре биха преценили кои фирми предлагат най-изгодни оферти. Още повече общините биха били по гъвкави по отношение на договорните условия, улеснявайки достъпа до конкурса на първо място, намалявайки дългосрочността на договора и даващи зелена светлина на постоянна конкуренция между строителните дружества.