Тази седмица Европейския Съюз окончателно прие закона по Регистрация, Оценка, Разрешение и Ограничение на Химикали (REACH) след продължилите около 8 години упорити битки между индустриите и еколозите. Официалната цел на REACH е да подобри общественото здраве като предостави достатъчно знания на потребителя за опасните химични вещества и като замени опасните продукти от пазара с такива некриещи риск за здравето. Как това ще бъде осъществено е много интересно. Фирмите първо ще регистрират използваните в производството си химически вещества и специално създадената Агенция по Химическите вещества на ЕС ще решава дали те са разрешени или не, или с други думи една агенция от няколко човека ще решава и дава напътствия на мащабните индустрии в ЕС и на 450 милионното му население какво е полезно и какво не. Тук много естествено стигаме до извода, че европейският гражданин с всичките си дипломи и специализации е невежа и се нуждае от субективното мнение на изкуствено създадена агенция за да му каже какво да купува и какво не. Така свободата на избор е крайно ограничена от една засилена бюрокрация. А бюрократизацията в този важен сектор ще пропълзи и в други сектори и един ден Брюксел ще решава дали белите стени в офиса ни са полезни за колектива.
Освен, че централизира вземането на важни решения, новият закон на европейската общност ще изразходва милиони Евро по целия процес на регистрация и изследване на химичните вещества. При все че още не е изчислено какви средства ще бъдат заложени в изпълнението не REACH, се прогнозира, че те ще бъдат от порядъка на над 5млд. Евро, които не е сигурно доколко ще бъдат компенсирани от евентуалните здравословни ползи. Освен парите по провеждането на тестовете за безопасност, мащабен ресурс ще бъде загубен в областта на изследователска дейност и развитие на нови продукти и технологии. Тъй като предприятията не могат да бъдат сигурни дали даден продукт е 100% безопасен за потребителя, те първо трябва да вложат средства в разработването му, след това да го регистрират и да чакат оценката на Агенцията по Химически Вещества. Ако тази оценка е негативна (което никои не може да предвиди) то средствата за развитието на даденият продукт са безвъзвратно загубени. Към това да не забравяме непреките загуби от скъпите заместители (здравословни продукти), ограничената конкуренция и реструктурирането на производството (за да започне работа със разрешените химикали се изискват нови технологии). Сигурно е че малките бизнеси няма да издържат на натиска и ще отпаднат от пазара, а чуждестранните инвестиции ще намалеят драстично поради непрозрачното и субективно вземане на решения. Така от REACH всички ние ще спечелим ограничен избор и пазар в застой.
Основен фактор в наредбата REACH е споменатото вече заместване на опасни с безопасни химикали в производството. Тъй като това е носещ довод в цялото законодателство, наш дълг е да го разгледаме по-подробно. Дефиницията на думата замествам не е трудна – това е чисто и просто синоним на избирам. Избирам по-доброто, изхвърлям лошото и си живея добре. Но ако задълбаем по надълбоко ще си зададем логичният въпрос как досега индустриите не са открили по-добрите продукти? И ако наистина дадени продукти бяха по-добри те от само себе си биха се наложили на пазара без да се налага скъпо законодателство да им помага. Много често заместителите са добре познати на индустрията но, неизползвани поради други фактори – производство на по-скъп и базисно различен продукт, които да речем не е канцерогенен 0.00001% но пък има други странични реакции.
Нашата позиция е свободна пазарна икономика, не бюрократичен контрол. Пазара се саморегулира достатъчно добре и го доказва ежедневно. Цената и качеството определят потреблението, не чиновник в някоя агенция. Истината е, че всеки път когато някои ни задължава да направим нещо то е защото това ще бъде угодно някому. В конкретния случаи, твърде много власт се съсредоточава в ръцете на една единствена агенция и много суверенитет се отнема първо от отделните държави, които сами да решават за обществено полезните химически вещества и второ от отделните индустрии и компании, които да се регулират от пазара и конкуренцията, а не от хармонизация и контрол. Още повече, че обемът информация и изследвания на продукти и химически вещества е доста голям и е немислимо за една агенция да се справи с него по релевантен начин. Оценява се, че над 30 000 химични вещества ще бъдат подвластни на новият закон и на агенцията за химически вещества ще са нужни от 50 до 80 години да оцени безопасността им.
За men REACH е поредната хитра приумица на ЕС да централизира властта в един важен икономически сектор. Субективната оценка и ограничената конкуренция ще възтържествуват, а европейският гражданин ще се радва на ...добро здраве. А дали?